Синя България: Болниците са ключът към разрешаване на кризата с ''домовете на ужасите''

Да се използва потенциала на болниците за разрешаване на кризата с липсата на домове за дългосрочна грижа за възрастните и хронично болни хора предлагат от Синя България. Коалицията очертава комплекс от мерки с бърз ефект.

Решението е пред очите на управляващите, но никой не предприе нужните стъпки. Възрастните хора в "домовете на ужасите" имат нужда предимно от медицинска грижа, това значи грижа, осъществена от медицински сестри и рехабилитатори под лекарски контрол. В тези домове те не я получават, защото там такива специалисти просто няма. Такива кадри има в болниците. А ако България има някакво сравнително предимство пред другите европейски държави, изправени пред същия проблем, то е наличието на огромен брой болници, голяма част от които стоят практически празни, посочват от Синя България.

Според тях смисленото управленско действие е да направи така, че да срещне обществената нужда с наличния неоползотворен ресурс, който може да я посрещне.

Липсата на такива управленски действия довежда до абсурда, в който от едната страна на улицата във вашия град е болницата, в която 80% от леглата са празни, а на отсрещния тротоар някой използва обективната нужда на много семейства и настанява възрастните хора без да има кадрите, ресурсите и условията за това. Това е рецептата за съществуването на „домове на ужасите“, пишат от коалицията.

Статистиката

По данни на Националния център за обществено здраве и анализи ежегодно в болниците за активно лечение в България се извършват над 2 млн. хоспитализации, от които 45 % са свързани с лечение на лица над 65 г. По последни данни за 2023 г. честотата на хоспитализациите в тази възрастова група е 79 732 на 100 000 души, т.е. от 4 възрастни лица над 65 г. 3-ма са имали нужда от активно болнично лечение през годината.

Най-честите причини за хоспитализация при възрастните хора над 65 г. са болестите на органите на кръвообръщението (сърдечносъдови и мозъчносъдови заболявания, в т.ч. мозъчен инсулт), онкологични заболявания, болести на костно-мускулната система, травми и др., изискващи по-продължителен период на лечение и възстановяване, който не може да бъде осигурен в болниците за активно лечение, където средният престой на 1 болен варира между 4 и 5 дни.

По данни, събрани от болнични заведения за активно лечение, най-малко 5 % от хоспитализираните възрастни пациенти над 65 години се нуждаят след изписването от продължаване на тяхното лечение в структури за продължително лечение, където те да останат до тяхното възстановяване и стабилизиране до степен, позволяваща да се завърнат в своя дом.

Най-ниска е средната използваемост на леглата в общинските многопрофилни болници за активно лечение - 45 % за 2023 г. В същото време използваемостта на леглата в общински болници за продължително лечение е много висока, като в СБПЛР ЕООД Перник, СБПЛР Кремиковци ЕООД, СБДПЛР „Панчарево“, СБПЛРДЦП Св. София ЕООД, СБДПЛР Бухово ЕООД тя е между 80 и 100 %.

От 72 общински болници за активно лечение, 7 са с използваемост под 30% - това са болниците в Поморие, Девня, Белоградчик, Трявна, Луковит, Никопол, Девин. Още 11 болници са с използваемост на леглата за активно лечение под 40% - Елхово, Димитровград, Гълъбово, Етрополе, Четвърта градска болница София, Н.Загора, Крумовград, „Св.Мина“ Пловдив, Балчик, Козлудуй, Провадия.

В 33 многопрофилни болници за активно лечение, поддържащи най-малко 4 структури по различни медицински специалности, общият брой на пациентите през годината е между 500 и 3000, т.е. на ден в тях постъпват между 1-2 и 8 болни общо.

Основната причина за отлива на болни от тези лечебни заведения е, че повечето от тях вече не са в състояние да покрият изискванията за провеждане на съвременно активно и интензивно лечение поради липса на високотехнологична медицинска апаратура и високоспециализиран лекарски персонал.

Аргументите

Българските болници са съсредоточили дейността си основно върху активно лечение, но масово липсват структури за проследяване, рехабилитация и палиативни грижи.

Резултатът – хиляди възрастни и тежко болни пациенти остават без достъп до необходимата медицинска помощ след изписване, но за сметка на това всеки ден в българските болници има над 23 000 свободни легла, които ако бъдат използвани по предназначение, голяма част от проблемът ще бъде адресиран.

По данни на НСИ в края на 2024 г. в страната функционират 341 лечебни заведения със стационар (в т.ч. болници и лечебни заведения със специфични функции), които разполагат с 55724 легла, в т.ч. 46 233 легла за активно и интензивно лечение, 7194 легла за рехабилитационна грижа и 2297 за дългосрочна грижа, от които 1219 легла за дългосрочна грижа за пациенти с психични заболявания и само 1078 легла за дългосрочна грижа, включваща продължително лечение и палиативни грижи при болни със соматични заболявания. Тези легла, които следва да покриват нуждите на възрастните хора със сериозни здравословни проблеми от дългосрочни медицински грижи съставляват едва 1,9% от общият леглови фонд на болниците.

Пет стратегически промени,

които не изискват радикални законови реформи, но могат да осигурят реален напредък в рамките на една година.

1. Изискване за комплексно лечение – всяка болница, която лекува инсулти, инфаркти и тежки оперативни случаи, трябва да гарантира и възможност за продължително лечение – чрез собствени структури или договор с друго лечебно заведение.

2. Облекчаване на изискванията по клиничните пътеки – тежки и формални условия в момента възпират болници да се включат в дейности по продължително и палиативно лечение. Изискванията трябва да бъдат преразгледани и приведени в съответствие с реалните нужди и ресурси.

3. Облекчена процедура за разкриване на легла за дългосрочни грижи – лечебните заведения в райони с недостиг на такива легла трябва да могат бързо да разкриват нови структури или да трансформират част от активните легла без тромави административни пречки.

4. Преструктуриране на излишните легла за активно лечение – НЗОК разполага с хиляди договорирани легла, които стоят празни. Време е да се изберат договорни партньори по обективни критерии и да се пренасочат ресурси към продължително лечение, където нуждата е реална и нарастваща.

5. Целево субсидиране на продължително лечение – Министерството на здравеопазването вече субсидира общински болници, но финансирането не стимулира предоставянето на грижи за хронично болни и хора в терминално състояние. Необходима е нова методика, обвързана с реално извършена дейност и нуждите на населението.

Голяма част от тези мерки е напълно осъществима в рамките на текущия бюджет и административен капацитет. Не става въпрос за харчене на повече пари, а за разумно преразпределение на съществуващите ресурси.

Друга част от тези мерки могат да влязат в сила още от началото на 2026 г. с новия Национален рамков договор и биха били решителна стъпка към изграждане на достойна система за грижа за възрастните и най-уязвимите пациенти в България, посочват от Синя България.

Коалицията ще изпрати тези предложения за решение до Министерството на здравеопазването и до Комисията по здравеопазване в Народното събрание. Ще търси съдействие от парламентарно представените партии за приемането им и привеждането им в действие.

Следете новините ни в GoogleNews